И аз, мамо, се преструвах, че всичко е наред*

cover_vtora koxaДнес се състоя премиерата на книгата на Катерина Стойкова “Втора кожа” на издателство ICU. Катерина Стойкова като автор няма нужда от представяне, макар че, признавам си, аз самата научих за нея едва през януари т. г. Тя е великолепен, оригинален и неповторим автор. Книгата ѝ “Втора кожа” обаче има нужда да бъде разказвана, продавана, предавана, филмирана и преподавана. За нея вече има много информация, интервюта, предавания. И все пак мисля, че всеки нов опит да се сподели нещо за тази книга, ще бъде безкрайно нужен и напълно недостатъчен.

Катерина Стойкова е очарователна и много топла. Но аз не познавам творчеството ѝ и би било самонадеяно да напиша дори и ред за нея като автор. За книгата ѝ “Втора кожа” обаче, мога да говоря, както, ако сме искрени пред себе си, би могъл да говори всеки от нас. Когато я прочетох за първи път в началото на годината, бях болна и не излизах от вкъщи няколко дни. Едва дишах и нямах сили да се движа, болеше ме цялото тяло. Започнах да чета. Четох, четох, препрочитах. Започнах да дишам по-леко и тялото ми се отпусна не съвсем здраво, но със сигурност не така болезнено както до тогава. Тази книга действа на телесно ниво. Това е книга за насилието в семейството, но и за много повече от това. Тя е за неща, които всички познаваме: за травмата, за срама да си различен, за това да няма с кой да споделиш кошмарите си, за преструването, че всичко е наред. Това е книга за насилието, което упражняваме върху себе си, опитвайки се да справим с насилието върху нас. В нея има откровения, които е немислимо да направим много често дори пред себе си. За мен най-вече книгата е явление с това, че разцепва мълчанието. Това ужасно мълчание, което до болка познаваме.

* Заглавието е стих от представената книга.

Comments are closed.